Корабът, превърнат в хотел

“Военните кораби са най-добрите посредници в международните отношения” – Хорацио Нелсън За любителите на Клайв Каслър, приключенията на едн...

“Военните кораби са най-добрите посредници в международните отношения” – Хорацио Нелсън За любителите на Клайв Каслър, приключенията на еднокракия капитан Хуан Кабрило и кораба му “Орегон”, тези господари на морето представляват поредната сцена от напрегнатия сюжет на Корпорацията и нейните членове, борещи се срещу пиратите и несправедливостта в глобален мащаб. Корабната търговия е все още важен бизнес аспект от всяка една икономика и всеки ден стотици кораби порят вълните, като древни морски чудовища, оставяйки бяла диря след себе си. Но, не всички кораби имат щастлива съдба. Някой като “Титаник” лежат на дъното на океана и продължават да създават безброй легенди и митове. Други са безжалостно разглобявани, но трети имат и щастлива съдба. Един такъв кораб, който започва своя втори “живот” е “Фингал”. С дължина от 237 фута, днес той е закотвен на пристанището в Лит, само на няколко минути от центъра на Единбург като гигантски митичен звяр, покорен от хората. Макар и отдавна да е видял най-добрите си години в морето, не бързайте да го отписвате. Не се притеснявайте и не надничайте скришом….Не се плашете от появата на еднокрак пират с нож от някоя каюта…. Спокойно се приближете ….. и разгледайте….. Някога този кораб гордо е порил неспокойните вълни е и доставял запаси до най-отдалечените морски фарове в Шотландия. Появата му до крайната точка била успокоение за стопаните на фаровете, че могат спокойно да се приберат у дома.

Но, годините си оказват влияние и кораба много скоро е продаден на частно лице, който в продължение на 14 години гордо се грижи за някогашния властелин на моретата. През 2014 година е изтеглен на сух док и в знак на уважение към работата, която е извършвал през годините, за да изпълнява друго по-полезно предназначение. През 2016 година “ветеранът Фингал” сменя “кожата си” по случай 100 годишнината от Първата световна война с геометрични шарки в контрастни цветове. По начин, по който са го “събратята” му от военната флотилия по време на двете Световно войни, с цел объркване на вражеските подводници. Но, също така и в знак на уважение към неразказаната история на жените на фронта, част от които взимат участие в разработката на техниката за камуфлаж, а други са работели като сигнализаторки. Именно затова в модела на заслепяването има вграден морзов код, който гласи, че всяка радистка е като сигнална кула, която предава сигнала нататък по веригата. Днес корабът е реконструирани за 5 млн. паунда и отново посреща посетители и гости. Дори и да не е на служба, може да бъде привлекателен за ценителите на изкуството и историята.Създателите на кораба са дали на всичките 23 луксозни каюти, имената на всичките морски фарове, построени от Робърт Стивънсън, като по този начин създателите акцентират върху богатото морско наследство на кораба “Фингал”. А, посетителите могат да се насладят на лукс като в XXI в. Разполага с 14 спални на основната палуба, като горните етажи са разширени с две нови палуби, а в долната си част има осем спални помещения и президентски апартамент.Входа му отвежда до широка бална зала, побираща 80 души и е пригодена за всякакви частни и корпоративни събития и презентации. Интересното е, че тя разполага с отварящ се покрив, който е достатъчно голям, че през него да бъде спуснат автомобил. Помислено е и за ценителите на гастрономическите изживявания, като ресторанта предлага известни шотландски ястия. Този кораб е уникален и единствен по рода си и привлича вниманието на посетители и туристи. Въпреки размерите си, някак си успява да се превърне в хамелеон и да се “слее” с околната обстановка, “чувствайки се в свой води”.Американския философ Джордж Сантаяна е казал: “Този, които не помни историята си, е обречен да повтаря старите грешки”. А, бъдете сигурни в едно – този кораб помни….. историята и е доказателството, че войните и трагичните събития са мимолетен спомен в резултат от грешни политически и военни решения.И при добро желание, човек може да бъде не само разрушителен, но и достатъчно проницателен, за да запази дори военна реликва като “Финдал” за бъдещите поколения. Превръщайки едно военно оръжие в музей на изкуството, което да напомня за катастрофалните решения и да даде повод за размисъл на следващите поколения, че войната може и трябва да е последното решение на всеки проблем.