Животът след подписване на брачният договор

Да започнем със следното изречение: Приказката свършва след сватбата. За по-голяма част от тези двойки, които предприемат сериозната стъпка...

Да започнем със следното изречение: Приказката свършва след сватбата. За по-голяма част от тези двойки, които предприемат сериозната стъпка – брак, всичко свършва след приказният ден или на малко по-късен етап от семейният живот. От личен опит мога да кажа, че човек колкото и да обича, когато не е споделена тази огромна обич, или приоритетите във връзката за едната от половинките са съвсем различна, тогава този брак се увенчава с провал. Идва момент, когато човек се пита ''Защо избързах?'', а отговорът е много прост ''защото обичам''. Но - винаги има това малко и значително но.. дали и за другата страна е същото, дали чувства са били същите или всичко е било лъжа. Когато се осъзнае човек и разбере какво се случва в действителност, тогава започва истинският проблем. Причината, за да не се върви по хубавият семеен път, не трябва да се търси само в единият, а от двамата присъствали и подписали.

Едни семейни отношения се държат благодарение на любовта, доверието, а след това на разбиране и компромис. В последствие започват да се размиват тези фактори, тъй като на лице излизат други фактори, които се появяват в една от двете половинки, а именно: пари, еднообразие и битовизъм. Винаги съм си задавала въпроса, не може ли тази чиста и истинска любов да надделее над отрицателните фактори. И разбрах, че не може, защото в една връзка, винаги единият обича повече от другият. Друг основен елемент в семейният живот е, че двете страни започват да приемат всяка срещуположна за даденост, т.е. ''Тя вече е моя и ми е у дома, и е длъжна да прави това, което искам от нея'' или ''той вече е мой и е длъжен да прави каквото искам''. Като цяло тези съждения губят ценността и на двамата. Винаги трябва да се оценява какво правим един за друг, но незнайно защо голяма част от нас не го правим. Една част от мъжете приемат, че жената е длъжна да бъде слугиня в дома, в който живеят, а не жена, която дава всичко от себе си, за да го направи щастлив и като се прибере, да й се усмихне. Вместо това се започва едно досадно мърморене и недоволство, което в даден момент просто убива, всички чувства, които е изпитвала жената към любимия си. И обратното естествено. За това казвам, че трябва да се ценим един друг, но не го правим. Всеки гледа това, което е направил, но не и това което другата страна е направила за него. Уважението е друг съществен елемент в едни подобни отношения. Изслушването, говоренето, взаимните решения и съгласуване са възможни единствено, когато има обич, ако я няма налице, значи всеки опит за разрешаване на проблема се обезсмисля.

 

Финални думи: Нека преди да решим да подписваме брачен договор, да се направи опит за съжителстване на семейни начала без брак, да може всеки един от двамата да покаже характера си и своите приоритети, да се опитате да разберете дали е възможно да живеете заедно или не. Помислете и ако в етапа на семейният ви живот се появи и едно прекрасно дете. Ако се окаже, че не сте един за друг и започнете с отявлени проблеми и скандални действия, то тогава, не забравяйте, че вече не сте сами, а има едно малко създание, което присъства на всичко лошо случващо се. Децата страдат най-много, нека да помислим и за тях. По-добре е да разберем навреме какво искаме и какво не, за да не се нараним взаимно.